Home Всичко за жената Какво разбрах за любовта, след като минах 30 – те!

Какво разбрах за любовта, след като минах 30 – те!

1584
0
SHARE

Преди да прескоча 30 – те си мислех, че е възможно да намеря идеалния мъж и идеалната любов.

 

любов

След 30 обаче все по – често се питам има ли такива мъже? Или аз съм се променила и това, което съм търсила на 20 вече не ме удовлетворява?

 

На 25 мислех, че да съм силна е хубаво нещо и се постарах да нямам нужда от мъж, за да се справя с всички житейски проблеми. В началото на всяка връзка мъжете се впечатляваха, че съм толкова силна и успявам във всичко.. живот, кариера.. После обаче винаги сценарият беше един и същ. Виждах недоволството в очите им, виждах как стават все по – затворени и накрая се приключваше винаги с една реплика:”Ти можеш всичко сама, нямаш нужда от мен!”

 

На 25 мислех, че няма значение мъжът какъв е, важното е да е мил и забавен. Сега не мисля така! Все по – малко може да ме привлече просто забавен и мил мъж. Сега по – важно ми е да знае какво иска, да е отговорен, но имаме общи интереси. По – важно ми е да мога да говоря с него, да се вълнуваме еднакво от нещата от живота. Ако искам да ме забавляват, ще ида на цирк или ще си наема клоун.

 

На 25 си мислех, че мъжете са силни… Днес виждам, че все повече мъже са нежни, крехки и се нуждаят много повече от женското ми рамо, отколкото аз от тяхното. Оказва се, че трудно се намират мъже, които да могат да понесат товара на една връзка и да са достатъчно силни, за да ме накарат да се чувствам на сигурно с тях.

 

На 25 си мислех, че за да ме хареса мъж, трябва да живея неговия живот, да се интересувам от неговата работа, неговите проблеми, неговите хобита. Ако той беше електронен инженер, аз се интересувах от машини, ако се занимаваше с бойни изкуства, аз също се интересувах от тях..

 

Днес нямам сили да правя това и не виждам защо трябва да живея нечий чужд живот, след като си имам моя. Ако мъжът до мен ме приема такава, каквато съм, то той също би трябвало да се интересува от това, което аз правя, нали?

 

Не е нужно да подчинявам себе си и интересите си на друг човек.

Дали е възможно да открия любовта след 30? Дали е възможно да открия мъж, с който да съм цяла?

Дали не съм станала прекалено придирчива или прекалено голям егоист?

 

LEAVE A REPLY