Home Всичко за жената Думи, които децата на 90-те не са казвали!

Думи, които децата на 90-те не са казвали!

1070
0
SHARE

телефонКолкото и да отричаме Светът се променя при това май прекалено бързо. Сегашното поколение се развива прекалено бързо, което се повлиява до някъде от напредването на технологиите. Ако тогава децата се радваха на игри на вън, прекарани в криеница, скачане на ластик и други такива сега нещата са различни, колкото и да го отричаме. Променен е и речника на децата, все пак той е свързан с това каква е средата наоколо. Всъщност се води спор дали децата на 90-те са имали по-добро детство или децата на новия век са по-щастливи, на този въпрос можем да си отговорим сами. Всеки ден се сблъскваме със зададени въпроси или изложени мнения на нашите деца, които живеят в една друга епоха:

1. Имаш ли Фейсбук?

Този въпрос се отделя от устата на всяко дете, което се запознава с друго. Това е новит им начин на запознанство, виртуално и чрез написани думи. Сега децата не искат да комуникират лице в лице, по-лесно е да напишеш на някого нещо на стената от колкото да отидеш до у тях. Да социалните мрежи имат и положителна черта, все пак иначе трудно ще комуникираш с някой намиращ се в другия край на страната, но всичко си има граници. И тези, които на времето не са израстнали с Фейсбук  ще потвърдят, че са били много по-щастливи.

2. Бебетата не идват от щъркела, проверих в Гугъл!

За жалост поговорката, че проверката е висша форма на доверие е много правилна и сега с тези технологии всяко казано нещо, на което децата не вярват лесно проверяват в интернет пространството. Така в един момент те нямат нужда от нищо, защото там в безкрайния приток на информация има всичко, за което им трябва.

3. Не харесвам тази снимка, моля те махния от компютъра!

Ако едно време правехме снимки по специални поводи сега нещата са различни и децата ги разбират чудесно. Това със снимките е превърнато в ежедневие и децата запомнят, че една снимка няма значение след, като могат да направят друга само за секунди. А преди се радвахме на това, което имаме.

4. Къде ми е телефона?

Този въпрос се задава дори от децата на 7 и 8 години, което леко може да уплаши много хора живяли през 90-те години. сега телефонът е просто предмет, докато тогава беше лукс и не всеки можеше да си го позволи.

LEAVE A REPLY